Пловдивската МОТОФРЕЗА

блог на един конструктор

Рождение на свети Йоан Предтеча и кръстител Господен – Еньовден

на 24.06.2013

Според православната църква на този ден се празнува Рождество на св.Йоан, Предтеча и Кръстител Господен.

Св. Йоан Кръстител, известен и като Св. Йоан Предтеча (в исляма и в християнските арабски църкви е пророк Яхия) е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказава пришествието на месията (на Христа)

Untitled-100Рождението на Свети Йоан Кръстител е неотменно свързано с кулминацията на историята на спасението – с въплъщението на Единородния Син Божи: очаквания от векове от народа на Израил Месия. Призванието на Йоан е да даде свидетелство за Исус и да приготви народа за пристигането Му. Архангел Гавриил възвестява в Йерусалимския Храм на възрастния свещеник Захария, че безплодната му съпруга Елисавета ще зачене „в старините си“ и ще роди син, който ще бъде посветен на Бога и „велик пред Господа“. Заради съмненията си Захария онемява и проговаря едва когато Божието обещание се осъществява и Елисавета ражда син, на когото дават името Йоан („Дар на Господа“). Тогава Захария прославя Бога с химна „Benedictus“ („Благословен да е Господ“, Лука 1, 68-79) и възвестява: „Ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш неговите пътища и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете“.

Развързването на езика на Захария при раждането на Йоан е същото като раздирането на храмовата завеса при Страданията Христови. Ако Йоан щеше да възвестява себе си, нямаше да се отвори устата на Захария. Езикът му се развързва, защото се ражда гласът. Защото Йоан, докато възвестява Христа, е запитан: „Кой си ти?“ (Йоан 1, 19). Той отговаря: „Аз съм глас на викащия в пустинята“ (Йоан 1, 23). Гласът е Йоан, докато за Господа се казва: „В началото бе Словото“ (Йоан 1, 1). Йоан е глас за кратко време; докато Христос е отвека вечното Слово.Untitled-200

Когато по заповед на цар Ирод избивали младенците във Витлеем, Елисавета се укрила с Йоан в пустинна планинска пещера. Когато родителите на Йоан починали, той израснал в пустинята, закрилян от Бога.

Явил се пред хората като Христов Предтеча, за да прокара пътя на неговото учение. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на река Йордан.

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Началото на летните празници се бележи с Еньовден. Известен е още и като Летни Ивановден, Яневден, Драгийка и още други в зависимост от географските области.

Празникът се смята за тракийско наследство. Чества се в деня на лятното слънцестоене. Затова се определя и като най-силния ден в годината – Ден на Слънцето. Това е и най-големият летен празник. На този ден слънцето се намира на най-високата точка от земята (в зенита си) и грее най-продължително. Смята се, че на Еньовден, докато слънцето изгрява, то започва да „играе“ т.е. да трепти. Щастлив и здрав през цялата година е този, който види изгрева.„

Днес всички се къпят в реки и потоци, тъй като се смята, че на Еньовден слънцето се е окъпало във водата.

Повсеместно е разпространена вярата, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

В крайморските райони на страната пък вярват, че морето „спира да се движи“ и също се къпят в него.

В нощта срещу празника водата и билките придобиват особена магическа сила

Untitled-400

Според народните лечители билките и тревите, набрани преди изгрев слънце са най-лековити. Еньовден е приет и за празник на българския фармацефт.

За този ден народът казва: „Слънцето на този ден грее, прекатурва се, завърта се и тръгва към зимата“ или „Еньо наметнал кожуха, да иде за сняг“. Затова се смята, че от Еньовден започва далечното начало на зимата. От този ден нататък слънцето започва бавно да „умира“ и годината да клони към зимата.

Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо, който „облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима“, „Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима“.

Еньовден е характерен с обреди с предпазваща насоченост. Обичаите и поверията са свързани с пътя на небесното светило. Съпроводени са от кратки песни със заклинателен характер. Правят се също и гадания.

Празникът има различни названия – Яневден в Софийско, Иванден в Западна България, Иван Бильобер в Североизточна България. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. За сбогуване с еньовденското слънце всички трябва да станат рано и да посрещнат неговия изгрев, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път.

В нощта срещу Еньовден навсякъде витае особена магическа сила.

Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата.

За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“, налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията.

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“, налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Освен билярките, през тази нощ билки берат и момите. Знае се, че момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки – божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка. Затова в народните песни се пее:

Добро льо, магьоснице ле, / Че как ни Добро магьоса

Да си от поле додохме / Да си стадото оставим?

Иване, либе, Иване, / Ази ви либе не мамя,

А те ви, либе, мамиха / Моите билки хубави

Омана и въртигата. / Въртига да ви завърти,

Омана да ви омае.

Ако змей залюби мома, или самодива – ерген, пак с билки го лекуват, но с отвара от билки-разделни. Затова народът вярва, че змеят може всичко да запали, но не и колата със сеното, защото в нея има билки всякакви.

В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван досега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

“Радо ле, магьоснице ле! / Ново е гърне купила,

Турнала й билки да вари / Варила и наричала:

Омано, омай ми либе! / Въртиго, завърти либе!”

Пустата дюлюлянката, / Дюлюлянко, задели либе

от пътя, от кръстопътя. / При мене либе да дойде

Двамата да се земиме.

Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Untitled-700

В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.

Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.

Еньовденските обичаи имат и своята тъмна страна. Тогава действа особен вид вещица – бродницата. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и възседнали кросно извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един – царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието.

За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“. Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.

В обичайното право бродничеството се смята за престъпление. Ако бъде хваната, вещицата се прекарва гола през селището «щото всички да й видят срама». Обикновено след това тя сама напуска селото, макар никой изрично да не я гони.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че „Свети Еньо“ ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Освен това, Св. Еньо е един от християнските светци- градушкари.

Наред със Сурва, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичаят напяване на китки (или пръстени). В Югоизточна България и в някои райони на Североизточна се изпълнява обичая Еньова Буля, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите – за здраве и плодородие.

Легендата разказва, че преди много, много години в едно село се залюбили двама луди млади. Това били Еньо и Стана. Непрекъснато мислели един за друг. Нито хлябът, нито гозбите им били сладки, ако не успеели да се видят през деня.

Но бащата на Стана бил намислил друго. Един ден той сгодил дъщеря си в друго село. Минало се време и уговорили сватбата. Дошли сватове и сватбари да вземат булката. Нямало как, тръгнала девойката, че сватба назад не се връща. Когато стигнала големия мост над Тунджа, тя смъкнала булото и се хвърлила в реката.

Като разбрал за случилото се, любимият й Еньо се поболял от мъка. Залежал се и цели девет години плакал и не ставал от леглото. Постелите изгнили под него. А през цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъка и хората започнали да измират. Земята се напукала и всичко изсъхнало.

На десетата година сестрата на Еньо взела от тъкачния стан кроеното, поставила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски дрехи и го прUntitled-600ебулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала:

– Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане!

Отворил широко очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и издъхнал…

Изведнъж задухали силни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни.

Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за любов и берекет. Накрая надпяват пръстени на момите, за да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден.

 

Келтите, живяли по нашите земи, били незаменими в любовните гадания. Те смятали, че нощта срещу Еньовден е най-подходящото време, защото тогава границата със света на отвъдното се затваря и могат да ни се случват само хубави неща. Наклаждали символични огньове с клонки от върбинка и див пелин. Така пречиствали душите си и се зареждали с положителна енергия.

Ето и някои от любовните предсказания на келтите:

– Изяжте една ябълка. Вземете една от семките и с помощта на палеца и показалеца си я изстреляйте към тавана. Ако го докосне, чувствата ви ще бъдат споделени. Ако падне преди да е достигнала тавана – няма шанс за вас, потърсете си нова любов!

– В парче бял плат увивате листа от ясен или дъб, четирилистни детелини, маргаритки, градински чай, лаврови клонки. Поставяте ги под възглавницата. През нощта ще сънувате бъдещия/бъдещата си съпруг/съпруга.

– Жените, които искат да заченат, спят върху имел, а за да възцари в живота ви спокойствие, се спи върху розмарин.

– За да узнаете професията на вашата бъдеща половинка, се преспива върху парче восък. През деня се оставя да се разтопи на слънце. Тогава ще се получи символичния образ на търсената професия.

– Маргаритката се смята за любимо цвете на богините на любовта: Афродита, Венера и Фрея. Откъснете една маргаритка и изтегляйте едно по едно листенцата й, като повтаряте „Обича ме, не ме обича…“. С която дума наречете последното листенце – това е съдбата.

– Може да откъснете и няколко маргаритки със затворени очи. След като ги преброите, ще разберете колко години ви остават до бленувания брак.

СUntitled-800поред народните поверия, в нощта срещу Еньовден, билките имат най-голяма вълшебна сила. Събирайте ги рано сутрин докато росата по тях все още не е изсъхнала. Берете билките внимателно, без да наранявате корените им. Отнасяйте се с уважение към тяхната сила, благодарете им и те ще Ви помогнат.

За така наречените билкови амулети могат да се използват както сушени растения, които ще действат в продължение на точно една година, така и свежи билки, които няма да изгубят магическата си сила и ще Ви служат много по-дълго.

Амулетът

Самият амулет представлява ръчно ушита торбичка или възглавничка с размери 10 на 10 см, която се пълни с подбрани според Вашата цел билки.

Предназначение

Торбичка

Съдържание

Препоръки

Амулет за любов

розова или червена

вишневи листа в комбинация с листа и цветове от шипка

Амулет за прелъстяване

розова или червена

цветове от розово мушкато

Амулет за зачеване

цветове от бял имел или циклама

Амулет за укрепване на семейството

червена коприна

покълнали зърна пшеница и овес, портокалови кори, канела, цветове от шипка и листа от роза, откъснати от дванадесет различни храста

Закачете амулета над съпружеската спалня

Амулет, пазещ дома

бял или червен бархет

църковен тамян, канела, карамфил, железен гвоздей и кръстче

Закачете амулета над входната врата

Амулет против уроки, сплетни и завист

цвят и плат по избор

дафинов лист, цвят на червен карамфил, млад чесън с листата

Амулет против страхове и съмнения

коприва и бял равнец

Амулет за финансово благополучие

зелена коприна

цвят от карамфил

Амулет за защита от автомобилни инциденти

бял бархет

плодове на хвойна, елови иглички и шишарки, млад чесън и сол

Закачете амулета в колата си

Ритуалът

Untitled-900За приготвянето на амулета са Ви необходими още огледалце (с поставка), две свещи, червен вълнен конец за връзване на торбичката (или зашиване, ако правите възглавничка) и плитка чаша, в която да смесите билките.

Преди извършването на обреда, задължително се изкъпете и облечете чисти дрехи (най-добре е да изпълните ритуала голи). Свалете от себе си всякакви накити, бижута и часовници, като може да оставите само кръстче или медальон с Вашата зодия.

Застанете с лице на изток и постелете пред себе си бяла ленена или памучна покривка. Върху й наредете първо огледалцето, свещите от двете му страни, празната торбичка пред огледалцето, конецът отляво и чашата с билките отдясно.

Запалете свещите и се съсредоточете върху желанието си. Дайте време на мислите си да бъдат чути. След това вземете от билките с дясната ръка и ги поставете в торбичката (направете го на три пъти). Завържете торбичката с червения конец и амулетът Ви е готов.

Можете да го носите на врата си или да го окачите там, където силата му ще е най-нужна.

 Untitled-500

На Еньовден празнуват хора с имена Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Янко, Янка, Яни, Яна, Янчо, Янита…

Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони. Това време е връхна точка и за много човешки дейности – изминала е половин година, в която е вложен много труд и е изразходвана много енергия. Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, да се огледа около себе си и най-вече в себе си, да си даде сметка какво добро и лошо е сторил през това време и по какъв път да продължи по-нататък. На този ден той е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: