Пловдивската МОТОФРЕЗА

блог на един конструктор

Спасовден

на 13.06.2013

Църковният празник Възнесение Господне (Спасовден) се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден.

Според традицията на този ден се отбелязва Възнесение Господне (Спасовден, Денят на Спасителя ).

vaznesenie-gospodneСпоред Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек. Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение  завършва и актът на човешкото спасение. Православните християни престават да се поздравяват със задължителния поздрав в прослава на Христовото Възкресение „Христос Воскресе”.

Четиридесет дни след Великото си Възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети – третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17).

На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина.

Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл:„… не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт“.

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали„мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“(Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.

Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията сила. Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението.

testoЗатова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.

 Освен всички именници – Спас, Спаска и производните им имена, на този ден празнуват и хлебарите, шофьорите, строителите, хотелиерите и др.

Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жино е хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“.

Християнски традиции и народни вярвания се преплитат в хорските представи за свети Спас. Според някои той слиза от небето с житен клас в ръка, за да спаси земята и хората от огнените светкавици и гръмотевици на бог Перун.

Поверието гласи, че ако на Спасовден вали, годината ще е богата, а реколтата – добра.

rusalkiВ срядата преди Спасовден към света на хората се отправят русалките, прекрачвайки невидимата граница с отвъдния свят. Те идват, за да посеят роса над нивите, да поникнат семената и да дадат плод.

Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, съвсем реални лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии. А седмицата, през която те обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя.

Според нар. вярвания през Русалската неделя на земята идват русалии – персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер – не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.

Не се ходи без път през нивите и полето, защото ако някой стъпи на трапезата на русалиите, ще се разболее. Със същата цел се носят треви, които имат силна миризма (пелин, орехова шума, лепка).

Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя водят болните да преспят “на росен” (на места, където расте билката росен) или до лековити извори с надеждата, че ще се излекуват. Друг интересен обичай за лекуване през тази седмица, познат в Северозападна България, са РУСАЛСКИТЕ ИГРИ

RUSALII-73Облечени в нови дрехи, окичени с лековити билки, русалиите имат и строго определен обреден реквизит – русалско знаме (от бял ленен плат), носено от ватафина, и русалска тояга (от ясен, явор или дрян) за всеки от дружината, цялата нашарена и окичена с метални дрънкулки. Русалиите ходят през цялата неделя и играят из селото, по къщите, из полето и нивите. Вярва се, че игрите им ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини. Те играят и около болните от русалската болест (полуда). За тях се вярва, че са минали през самодивското място или са работили през дните на Русалската неделя. Под звуците на специални русалийски мелодии, изпълнявани на кавал, в буйно темпо, русалиите (хванати в кръг по възраст) играят около болния, който е поставен на земята. Извън кръга стои ватафинът със знамето, паница с оцет и скълцан чесън.

150820_1571516081По време на играта русалиите подхвърлят болния нагоре, а ватафинът разтрива и запоява с оцета. Всеки прескача болния по три пъти. След това русалиите играят около ватафина, до който има гърне с ненапита вода. Той поръсва калушарите с водата, запойва ги с оцет, надвесва над всеки знамето и шепне заклинания. Най-старият счупва с тоягата си гърнето, така че водата да изпръска играчите и болния. В неделята на Русалската седмица дружината играе последен танц около знамето в дома на водача, който го прибира заедно с тоягите на русалиите.

Кои мъже могат да участват в лечителската русалийска дружина решава единствено нейният водач, наричан “ватаф”. Те трябва да притежават и някои лични качества – да са здрави, силни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица – пъргави и скокливи, да са добросърдечни и честни, да умеят да пазят тайна и да понасят несгоди.

Само водачът на русалиите знае целебните билки и заклинания. С тяхна помощ той въвежда и ръководи мъжете-русалии в онзи ритуален транс, чрез който те лекуват.

Той е най-посветеният в тайните на ритуала. Това знание и водаческата роля се получават само по наследство. Бащата ги предава единствено на първородния син и веригата продължава много поколения наред.

 

От езическите времена в България се почита Спасовден

денят на добрата магия.

 

Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен, с който да се лекуват болните и бездетните.

Те тrosenи, булка, Спасовден! – често използваме този израз, а всъщност не много хора знаят откъде идва и с какво значение е натоварен. Всъщност фразата е част от народна еротична приказка, която се е разпространявала скришно, защото е срамна. Има много подобни кратки или по-дълги истории, които разказват за по-пиперливата и интимна част от живота на хората, и за които се счита, че е табу да се говори.

„Те ти, булка, Спасовден!“ е краят на българска еротична народна приказка, в която са замесени много надарени булка и младоженец.

Темата за плодородието и интимността има своето продължение и в народните вярвания, и в християнския празник. В нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която иска да зачене, трябва да преспи под растението росен (самодивско цвете).

На този ден е разрешена на младите булки забежка с чужд мъж и оттам идва изразът “Те ти, булка, Спасовден”. На жени, които не са заченали до година след брака, е разрешено да прекарат нощта на поляната с девера си (брат на съпруга им) или друг мъж, с който нямат родствена връзка.

Те отивали на поляната с бутилка червено вино и печено пиле. Така се решавал проблемът с бездетието при двойките, при които жената няма здравословен проблем да зачене.

Но защо булките трябва да почитат Спасовден?

Кога да е Спасов ден не решава само слънчевият календар. По стара мистична традиция тук съдбовна дума има и Луната. Връзката отразява разумния компромис на християнството с древните тайнства: да е точно на 40-ия ден след Великден, който е свързан по специална формула с неделята след първото пролетно пълнолуние. Срещата с тези мистични сили е започвала още от нощта срещу Спасовден. Кандидатите за контакт били предимно болни хора и бездетни жени. Те задължително потегляли с дарове, като минимумът включва нов пешкир, бъклица вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи. Отделно за adrelez_dospat_1свои нужди носели вода в нова зелена стомна и друга кърпа. bremennaПо гори и ливади търсели чудното биле росен и където го откриели, си постилали в тревата, за да сложат глава под ценната билка. До полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Бог е дарил цветето с две педи ръст, така че да може човек, когато е под него, да е скрит, но лесно да се вижда от силата, която ще минe по поляната. Мистичната версия е, че това били русалките, които сеели своята роса над нивите.

Точно до втори петли обредът трябвало да бъде приключен. Накрая с роса (водата от стомната) бивали напръсквани жените и те трябвало бързо да се приберат, преди някой да ги види, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.

Има две коренно различни становища за съществата, които през нощта вършeли целебната работа. Мистичната версия е, че това били русалките, които сеели своята роса над нивите. Другият възглед е на хлевоустите безделници, които са на мнение ,че течността твърде условно наподобява роса. Тяхната теза намира подкрепа в том 30-ти на „Сборника с народни умотворения“, където Г. Големанов намеква, че някои буйни и решителни младежи ходели тайно да изпълняват ролята на русалии. Вярно, на поляната не били само булки. Първият ни вестникар Иван Богоров изтъква всеизвестния на „пациентите “ факт, че „всякой от тях е длъжен по една набожност да мълчи чтото и да види„. Затова според него на обичая наблягали „най-паче бездеткините„. Явно хитрата жена умее да се възползва по времето, когато се възнася Богът й. А че магията сработва, свидетелства сам Богоров в пътеписа си от Чирпанско.“О,чудеса, чудеса, която чирпанка не е имувала дете,тутакси заченва и става трудна“ – пише той . Откъдето става ясно ,че през миналия век умели медиатори в тайнствата са били дори ваклите овчари. Точно до втори петли те устремно сколасвали с магиите . Тогава влизали в работа водата от стомната и напръскани надве-натри жените се шмугвали обратно да се върнат скришом вкъщи.

Pregnant Woman with Print of UltrasoundЕ, някой все е научавал нещо. Но нали трябвало да се мълчи за мистичните дела, можел само да рече:

  Те ти, булка Спасовден!

А ответна нейна реплика не се предвиждала. Смятало се,че жена няма как да знае от какво била смазана тревата, нито кой яде призори печени кокошки с руйно вино на росна поляна.

 

Росенът (Dictamnus albus) е едно от най-красивите и обвити в мистика растения по нашите земи. Малкото храстче е високо до 90 см. Образува по няколко стъбла, които завършват с грозд от прилични на пеперуда цветове, обагрени в бяло, розово или червено.  Лечебните, но и отровни качества на билката се дължат на изключителната концентрация на етерични масла. Ако в горещ слънчев летен ден драснете клечка кибрит близо до растението, около него избухва пламък с черен дим. Самият росен остава напълно невредим. Именно това е причината търсещите рационално обяснение на библейските чудеса да смятат, че росенът е горящият храст от Стария завет, в който Бог Яхве се явява на Мойсей. 

Мистериите около храстчето не спират дотук. Поредната е свързана с аромата му. Едно е ясно – той е силен и натрапчив. Но всеки го определя по различен начин – за едни е приятен, за други – отблъскващ; на някои им мирише на лимон, на други – на кимион. Не е чудно, че омайващият аромат завърта главите на булките и не помнят нищо от нощта срещу Спасовден.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s