Пловдивската МОТОФРЕЗА

блог на един конструктор

8-ми Ноември – Архангеловден

на 08.11.2012

Днес, 8 ноември, Православната църква почита Деня на Светите ангели и на архангел Михаил, вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото.

Архангел Михаил символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. По иконите той е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола.

Архангеловден е смятан за най-големия есенен празник след Димитровден.

Православната църква определя свети Михаил като един от седемте първенстващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Той представя Божието слово, носител е на Божиите тайни, лечител на недъзите, просветител на душите и молител и застъпник пред Бога.

 Архангел Михаил е един от седемте ангели, които стоят винаги до престола на Господ. Името му означава ‘Кой е като Бога’.  Всеки един от тези седем ангела си има свое служене: Архангел Михаил е пръв сред първоангелите и представя Божието слово. Вожд е на небесните безплътни сили и се бори против духовете на тъмнината. Архангел Гавраил (означава ‘сила Божия’) е носител на Божиите тайни. Уриил ­е просветител на душите. Рафаил ­е лечител на недъзите. Салатиил е молител и застъпник пред Бога. Варахиил е подател на Божиите благословения. Иехудиил е прославящ Господа. Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човешкия род. Всеки човек с рождението си получава по един ангел ­пазител, които го пази и обича.
Българите наричат празника „Рангелов ден”, „Свети Рангел”, „Араламбо”. За светеца покровител на мъртвите се коли курбан, като обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле.

В българските вярвания Свети Рангел олицетворява смъртта. Народният фолклор го представя като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек. Макар да е нарамен с тежка задача, народните вярвания представят светията като състрадателен и справедлив – смята се, че е глух – за да не чува жалбите на осиротелите. Казват, че ако мъртвия си отива с усмивка, значи свети Рангел му е дал ябълка, а ако умира в конвулсии светията му е подал да изпие горчива чаша.

Легенда разказва, че един сиромах търсил справедлив кум да кръсти детето му. Избрал св. Рангел, защото бил по-справедлив и от Господ и от другите светци. Светецът не подминавал никого, нито богат, нито беден, когато дойде краят на земните му дни. Архангелът примамвал със златна ябълка душата на умиращия и я отвеждал в отвъдния свят.

Според вярванията, след като извади душата, светията наричан още и Душевадника, отвеждал душата в отвъдното, където го чакал Св.Петър. Заедно премервали на везните греховете на душата и после я изпращали в Райската градина или във вечните мъки на Ада.

Народните представи са оказали влияние върху християнската иконография, в която Архангел Михаил е изобразяван с везни в ръце да мери греховете на хората или с окървавен нож в ръка, с който е вадил душите им.

Почитането на светеца-покровител е един вид надхитряване на съдбата, защото закрилник на празника (живота) става смъртта в лицето на Архангел Михаил. Вярва се, че почитането на покровителя на мъртвите ще осигури здраве и добър живот на живите, че ще му е по-леко на човек, когато дойде неговия ред да го навести.

Празникът е един от най-големите поменални обреди в календарът на българина и е предшестван от Архангелова задушница, която се отбелязва в първата събота преди Архангеловден.

„Задушница“ на Иван Мърквичка

На този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България, и на всички, паднали в редовете на Българската армия.

На Рангелов ден се правят се общи трапези. В чест на светеца покровител на мъртвите, се коли курбан – обикновено мъжко животно – овен или шиле.

Жените приготвят обреден хляб „рангелово блюдо“ (рангелов хляб), „боговица“ (богова пита) близък по пластика на фигурите до този за помен или погребение. Обредният хляб в чест на светеца се разчупва над главата на най-възрастния мъж в къщата, а след това той полива хляба с вино и измолва светците за благословия с думите “Свети Архангеле, свето Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме Ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!”. Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.

Традиционно на трапезата ни за Архангеловден присъстват ястия с овнешко, шилешко, пилешко – гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено винце и разбира се обредната пита.

След Архангеловден българския народ вярвал че започват „Мратинци“, „Вълчите празници“. Подобно на предшестващия „Мишкин ден“ се спазвали обичаи, които да предпазят хората от злини.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: