Пловдивската МОТОФРЕЗА

блог на един конструктор

27-ми Октомври – Мишкинден

на 27.10.2012

На 27 октомври църквата почита Свети Нестор Солунски.

Денят след Димитровден в много краища на България се нарича Мишинден, Мишкин празник, Мишляци или Поганци(староб. поганинь – езичник, мръсен, подъл). Мишите празници, известни и като Мишинден, Мишкинден (Изт. България); Пога̀нци, Пога̀ншляк (Западна България); Мишовѝна, Миша̀ко, Очо̀вден (Югозападна България), са част от празничната система в българския народен календар и се празнуват в чест на мишките, за да не правят те пакости по храната, дрехите, зърното и т. н. Тези зловреди създания са напаст за дрехите, зърното и затова стопаните са им отделили специален празник, чиято цел е тяхното омилостивяване. Легенда разказва, че именно когато Нестор пронизал в корема боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда разказва, че гризачите се появили от корема на дявола, когато влязъл в църква и помирисал тамян.
В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини – вълци, мишки, вампири, духове и българина винаги се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже за да не пакостят.

По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала „Какво правиш?“, „Мажа очите и устата на мишките“ – отговаряла тя три пъти, като при всяка магия, т.е. извършва се символно замазване на очите и устата на мишките.

На Мишкин ден жените не бивало да шият, „за не да ядат мишките посевите с острите си зъби“. Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат. Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата „мишка“ не се произнасяла за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти – брадви, ножици, нож, куки.

На този ден в нищо не се бърка и всичко стои затворено, за да не се завъдят мишки. На този ден било забранено да се дава назаем, не се ползвали остри инструменти, а на мишките се казвало „момци“ или „глухари“, за да не помислят, че стопаните ги канят в къщите си.
В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората.

Ако се навъдят много гризачи, в Странджа и Тетевенския Балкан от Димитровден до Архангеловден се изпълнява обичаят „Мишкина сватба”. В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка – накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница или кратунка. Организирало се сватбена процесия, като хората от селото ставали кумове, девери и други персонажи от сватбения ритуал. Под съпровод на сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Момите и ергените в селото участвали в „сватбената процесия“ ставайки „кумове”, „девери” и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Пускали ги в реката или гората „да се женят надалече“, а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези – така както повелява една сватба. Очаквало се след „младоженците” да тръгнат всички вредители и да напуснат къщите на хората.

На места в България се палят снопове тръни и една от домакините върти запалените снопове с думите: „Бягайте, мишки, плъхове, защото ви гонят Свети Димитър и Свети Нестор с огън и тръни!“

Празниците са с времетраене от един до три дни (по-рядко седем) и са различно ситуирани в астрономическия календар. Най-често са в деня на Свети Нестор (27 октомври), но в Източна Тракия те се почитат на деня на Света Катерина (24 ноември), а сред рупците в Странджа и Родопите – на Трифоновден (Трифунците – 1, 2 и 3 февруари).

.

Житието на свети Нестор е свързано с това за свети Димитър. Историята разказва, че Димитрий (Димитър) бил хвърлен в тъмницата на Солун, заради проповядване на християнство. Нестор, млад, с едва набола брада юноша, бил негов ревностен последовател.  Житието на светеца ни връща във времето на Римската империя и управлението на Максимиан (285 – 305 г.), който бил един от най-жестоките гонители на християните. Той често организирал гладиаторски игри, в които прочутият му боец Лий се биел с християните. Окрилен от силата на Свети Димитър и закрилян от Христос крепкият Нестор решил да се изправи срещу жестокия и непобедим Лий. В неравната схватка той се оказал в храбростта си по-силен и победил гладиатора. Разгневен от това Максимиан заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитър да бъде пронизан с копие в килията си.

Заклинанията на Мишкин ден няма да помогнат
Избавлението от мишата напаст може да стане само с навременен и ефикасен контрол на числеността

Периодът е подходящ за ефикасен химичен контрол върху числената им динамика. Наложително е обаче след засяването на всяка нива от началото на поникването до понижаване на температурите и образуването на трайна снежна покривка, докато колониите са още млади (с една, до три дупки) да се организира ръчно залагане предимно на антикоагулантни отровни хранителни примамки в обитаемите ходове (дупки) на мишките. „Визитната картичка” на обитаемите дупки в колониите на обикновената полевка е: изхвърляне на пръст до отвора на дупките; добре изгладен отвор; извержения до отвора; вмъкнати зелени листа в отвора; добре очертани, отъпкани пътечки в братилите посеви около колонията и тунелчете, които водят до дупката. „Визитната картичка” на семеядните мишки е изхвърлянето на огризки, шлюпки и остатъци от плевелни семена (най-вече от щир) до отвора на обитаемата дупката. Количеството на отровната примамка, която се поставя в обитаемата дупка, зависи от вида на антикоагуланта – с бромадиалон 7 г на обитаема дупка.
Трябва да се знае, че във всяка обитаема дупка има два възрастни индивида (мъжки и женски) с възможно котило от малки от 7 до 13 бр., които бозаят. Едва след като малките преминат в трета възраст – полувъзрастни, те започват да пасат, като си изграждат свои дупки и колонията се превръща във възрастна и унищожава растенията на големи хармани – от 1- 2 м2 до 10-20м2. За съжаление наборът от разрешени за употреба родентициди през тази есен е силно ограничен.
Освен примамки с бромадиалон тази есен са разрешени: политанол – 5-7 г на обитаема дупка и залагането на пелети от фостоксин – 2-5 бр. на обитаеми дупки, съдържащи алуминиев фосфид, който под въздействието на влагата отделя отровния газ фосфин. Това са засега възможностите за контролиране и потискане на полските мишевидни гризачи и недопускане разреждането на есенниците с химични средства.
Няма да помогнат вярванията и заклинанията, които трябва да се направят на Мишкин ден – 27 октомври, характерен народен празник за спасяване на посевите от мишата напаст. Няма да помогне и препоръката ни в годините на големите масови появи през 1995 и 1998 г. да се издигне паметник на обикновената полевка, за да напомня на земеделските стопани – производители на хлебно зърно, че всяко подценяване и неспазване на препоръчваните методи и средства за неговото контролиране води до огромни щети, до получаване на ниски добиви.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s