Пловдивската МОТОФРЕЗА

блог на един конструктор

26-ти Октомври – Димитровден

на 26.10.2012

Българската православна църква почита днес паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец.

В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. В представите на нашите предци Свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. Широко разпространена е българската поговорка „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър — зима „. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите на сухо и подреждат дървата за огрев. Според поверията в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега.

Вечерта срещу Димитровден овчарите влизали в кошарата с овцете и хвърляли една тояга. Ако на сутринта се окаже, че овцете лежат върху нея, това означава, че зимата ще бъде дълга, студена и тежка.

Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници – говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още като дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година. Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. „миши празници“ – следващите три дни, спазвани предимно от жените. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето „се отваря“ и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле — с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена, , пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци. На масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Вярва се също, че Свети Димитър е по-голям брат на Архангел Михаил – покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници – Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен.

Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Видин и Айтос. Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.

Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашния градоначалник. Когато Димитр поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство. Той тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. След неговата смъртта на бащаму, император Максимиан Херкул възлага този постта му градоначалник на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.

Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун“. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.

Когато изминали много години и гоненията срещу християните престанали, над гроба на Свети Димитрий издигнали неголям храм. Тук ставали много чудеса, много боледуващи получавали изцеление. Един знатен илирийски велможа на име Леонтий(5) имал тежък, неизлечим недъг. Като чул за чудесата на светия страдалец, той се обърнал с вяра към него. Когато го внесли в храма и го положили на мястото, където били погребани мощите на светия великомъченик, той в същия миг получил изцеление и станал съвършено здрав, като благодарял на Бога и прославял Неговия угодник Свети Димитрий.

В знак на благодарността си към светеца Леонтий пожелал да издигне в чест на този славен великомъченик голяма и прекрасна църква. Предишният неголям храм бил съборен. Когато започнали да копаят, за да положат новите основи, намерили мощите на Свети Великомъченик Димитрий съвършено непокътнати, без никакво тление; от тях изтичало благовонно миро, така че целият град се изпълнил с благоухание.

На това духовно тържество се събрал много народ. Светите мощи били изкопани от земята с голямо благоговение, при което много болни получили изцеление чрез помазване с изтичащото миро.(6) Леонтий се зарадвал не толкова за своето изцеление, колкото за откриването на светите мощи. Той скоро завършил започнатото дело и построил прекрасен храм на името на Свети Димитрий. В специален ковчег, обкован със злато и сребро, и украсен със скъпоценни камъни, били положени благословените мощи на великомъченика.

Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През  1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър.  Закриляни от него, въстаниците довели  борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.

Житието на св. Димитър е преплетено с това на св. Нестор, който се почита на следващият ден, същият който българите наричали Мишкин ден.

В деня, в който честваме празника на свети Димитър Мироточиви, нека си спомним и за светията, живял по българските земи, който носи името на солунския чудотворец. Паметта на свети Димитър Басарбовски (17 в.) почитаме в утрешния ден – 27 октомври.

Той е онзи смирен пастир, който три години не обул обувка, дори и в най-големия студ, самонаказвайки се в съкрушението си, че настъпил по невнимание гнездо и смачкал няколко пиленца. Според житието на светеца през целия си живот той никога не напуснал родното си място, но е имал дара да вижда надалеч, толкова надалеч, че могъл да предвиди дори собствената си смърт; толкова надалеч, че подвигът на живота му да се извиси до небето. Провидението отрежда неговите нетленни мощи да се пазят от Православната църква в Румъния, в Патриаршеската катедрала в Букурещ. Всяка година в последната седмица на октомври в румънската столица, при ковчежето с нетленните мощи на свети Димитър, се събират хиляди поклонници, за да го помолят за застъпничество. Което потвърждава евангелската идея, че за небесните закрилници няма ни „юдеин, ни елин“, ни румънец, ни българин, а само части на едно цяло в Христа.

Преподобни Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята „Славянобългарска история“ сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му.

Според св. Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие св. Димитрий просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.

Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на Господа душата си.

Подир някое време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка заедно със светите мощи на преподобния в реката.

Мощите лежали известно време във водата. Преподобни Димитрий се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква. Бесноватата девица била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести.

Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали тайно да си откраднат от мощите му частица за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатата частица.

Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял.

Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при преподобни Димитрий. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена Литургия, той оздравял напълно.

Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.

Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитрий в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.

В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни (1768-1774 г.), руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата „Три светители“.

Двеста тридесет и осем години по-късно, на 27 октомври 2005, по молба на Н.Св. Българския патриарх Максим Негово Блаженство Румънският патриарх Теоктист направи безценен дар на Басарбовския манастир – икона с образа на св. Димитрий, в която е вградена частица от светите му мощи.

Манастирът е издигнат край родното село на светеца и отстои на десет километра южно от гр. Русе. В него иконата със светите мощи бе положена за съхранение и поклонение.

Скалният манастир “Св. Димитър Басарбовски” е единственият действащ мъжки скален манастир в България. Води началото си още от Второто българско царство, но за първи път името му се споменава през 1431 г. в турски данъчен регистър. През XIV век Басарбовския манастир е бил владение на влашкия княз Иванко Басарба – тъст на цар Иван Александър. Според легендите в манастира е идвал и младият Влад III (Дракула). През XVIІ век Басарбовския манастир е изоставен.
Най-известният обитател на манастира е родения през 1685 г. в близкото с. Басарбово – Св. Димитър Бесарбовски. След неговата смърт, мощите му са съхранявани на втория етаж в каменно легло, покрито с плоча.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: