Пловдивската МОТОФРЕЗА

блог на един конструктор

14-ти Октомври – Петковден

на 14.10.2012

На 14 октомври църквата почита Света Петка Българска

Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска) в народните представи е лечителка и пазителка от болести, покровителства децата, брака, семейството и плодовитостта, като светицата се смесва и с духа – покровител на къщата и семейството 

Петковден отбелязва края на лятото и есента, приключват и стопанските дейности – есенната сеитба и прибирането на реколтата. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, наричано мърлене или овча сватба. За да се роди здрав приплод, жените не трябва да подхващат никаква работа: според поверията, ако стопанките плетат или шият, агънцата или теленцата ще се увият в пъпната връв на майките си. Забраната обхваща и следващите дванадесет дни: не трябва да се работи с вълна, както и да се кроят и шият мъжки дрехи, защото в противен случай вълци ще нападнат стадата и овчарите. Народният култ към св. Петка е силно повлиян от представите за петъка като лош ден от седмицата – с тази представа са свързани есенните женски жертвоприношения на черни кокошки, популярни като Кокоша черква.

Главно в Тракия около Петковден /в понеделник или събота преди празника и след него до Архангеловден/ се устройват есенни жертвоприношения на черна кокошка, наричани кокоша черква, в които участват само жени. В по- редки случаи курбанът е общоселски и се коли черен овен. Обичаят е за умилостивяване на мъртвите, на демоничните същества и болестите, в чест на стопанина покровител. В събота преди Петковден в някои райони е Петковската задушница. Освен курбан чорба на трапезата се слага яхния с овче месо и праз и сарми от лозови листа.

Празникът поставя началото на зимните семейни служби, посветени на патрона, покровител на рода и семейството (известни са като светец, служба, оброк, наместник). От този ден започва периодът на сгледите, на годежите и на сватбите. На мегдана се извива голямо смесено хоро и на него се хващат всички моми в предбрачна възраст. Възрастните наблюдават девойките и избират бъдеща снаха, заради това на места Петковден се нарича още Сгляда на момите. Правят се общоселски събори – ялово животно се коли за курбан, хората сядат на обща трапеза, съпроводена със всеобщо веселие, песни и хора.

Светицата – патрон на името, е Света Петка Българска, а самото название произлиза от славянската дума „петък“, петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и пълно съответствие на името „Параскев“ или „Параскева“. В християнската религия Преподобна Параскева – Петка Търновска /X-XIв в./е светица и отшелничка, родена в град Епиват, Тракия, на Мраморно море между Силиврий и Цариград през 11 век. Родителите и били богати хора и когато починали, Петка раздала имота си на бедните и заживяла в пост и молитва. Води благочестив живот, а след смъртта и нейните мощи се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура. Налагането на култа към Света Петка провокира написването на редица литературни творби, между които най-известно е житието на Света Петка, дело на патриарх Евтимий.  В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене.

Мощите й са един от трофеите, които цар Иван Асен II донася след Клокотнишката битка.

В 1238 г. българският цар Иван Асен наредил мощите да бъдат пренесени в столицата Търново. Царят и тогавашният български патриарх Василий, при стечение на огромно множество народ, тържествено ги посрещали. Мощите били поставени в построяния за тях храм „Преподобна Петка“.

В 1393 г. столицата била превзета от турците. Мощите на преподобна Петка били пренесени във Видин, който все още са задържал свободен под властта на Страцимир. В 1396 г. паднал и Видин под турска власт. Мощите били пренесени в Сърбия.

В 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил мощите на влашкия воевода Ио Василий Воевод. В замяна на това Ио Василий Воевод изпратил на патриаршията значителна сума, с която била изплатена част от данъците й, налагани от турската власт.

Мощите на преподобна Петка Българска били пренесени в град Яш, Румъния, гдето почиват и досега, дълбоко почитани от целия румънски народ.

Още от древни времена паметта на св. Петка – Параскева се тачи благоговейно както в България, така и в Гърция, Сърбия и Румъния.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: