Пловдивската МОТОФРЕЗА

блог на един конструктор

14-ти Септември – Кръстовден

на 14.09.2012

На 14 септември православната църква отбелязва църковния празник – „Въздвижение на Светия Кръст Господен“, наричан от народа Кръстовден.

По традиция на кръстовден се спазва строг пост. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да започне сеитбата на зимните житни култури. Празникът се нарича още Гроздоберник, тъй като започва брането на грозде.

.

Смята се, че на Кръстовден денят и нощта се кръстосват, а слънцето започва да се приближава към зимата. Вярващите спазват строг пост, а традиционните обредни ястия са зелник с праз лук и печена тиква. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци, най-вече с жито от новата реколта.

За празника се раздават пресни пити, за да се умилостивят стихиите и да бъде плодородна годината. Първото откъснато грозде се освещава в черква и се раздава за здраве и плодородие. Освен именниците, на този ден празнуват и лечителите, които лекуват пресекнал се кръст, навехнати или счупени крайници.

Времето за гроздобер е било истински празник за хората по селата. Лозарите потегляли рано сутринта за лозята с натоварените с кораби и линове каруци. Когато се върнели пълни, започвало мачкането на гроздето. “Специалистите” в тази работа измивали добре краката си, жените запрятали поли и влизали в корабите. После майсторите на виното започвали своето свещенодействие.

С любовен танц между Орфей и Евредика започва гроздоберът.

Така се посреща първото грозде, за да е добра реколтата и да има берекет.

Там, където има има вино, има и жени – две неща, без които мъжът не може. Дали от любовна мъка, или от унес по питието – около тези две неща са се въртели цели епохи. Любовта е разпалвала войни, а виното е помагало за издаването на тайните. Жените и  ароматният еликсир са събуждали таланта на много велики мъже – учени, политици, писатели, художници. Дори най-мъдрите философски теории, които дават началото на много науки, са се развивали на чаша вино или пък в бъчва (Диоген).

Писаното слово остава и във фолклора ни до днес. Жените и виното, възпяти през годините, продължават да ни обединяват, когато се заговори за любов. „Червено вино снощи пих, ни капка не остана, горещо чело снощи крих в къдриците на Ана“ на британеца Робърт Бърнс, или пък българското „Ако зажалиш някой ден за одринско вино” на останалата в забвение Магда Петканова, вдъхновила Марин Големинов да създаде музиката за песента.Тъмните вина били предпочитани. Фолклорът ни е възпял само с една песен бялото вино и тя е „Ой ти, бяло вино, що не си червено“.

Вино се прави с мерак, а пък се пие с приятели

Вино по нашите земи се е правело от дълбока древност. Установено е, че тракийските вина са били тежки и само траките са ги пиели чисти. Гърците задължително ги разреждали с вода. Тежки, мъжки вина се правели от сорта “Мавруд”, който специалистите смятат за един от най-старите, най-ценните и висококачествените по нашия край. Някогашните българи са казвали, че жена, която пие мавруд, ражда мъжки рожби. Маврудът е труден за отглеждане сорт, капризен е на ниските температури, обясняват експертите. Не е лесно да се направи от него вино. То обаче може да се съхранява дълго, качествата му се запазват до 40 г., докато мерлото и совиньонът на 20 г. стигат максимума на развитието си.

.

Светата православна църква извършва поклонение на кръста господен четири пъти в годината – на третата неделя от великия пост, наречена кръстопоклонна, на велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. Според църковното предание света елена, майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият Кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ Кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият Кръст е положен в главната йерусалимска църква. след време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.

Празникът Въздвижение е установен във връзка със следните свещени събития в историята на Христовата църква:

Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики;

 – Намирането на Светия Кръст на Голгота;

 – Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него „С това ще победиш“. Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

Няколко години по-късно, през 326 година царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина и пожелала да открие светия кръст Господен.( След разпятието на Христа, по тогавашен обичай, оръжието за наказание от тоя вид – кръстното дърво, се заривало в земята на самото място, дето е изпълнена присъдата. Тъй на Голгота бил заринат кръстът на Христа и кръстовете на разпнатите с Него двама разбойници.) По указание на един стар евреин почнали да копаят и открили трите кръста в 326 година. На същото място наредила да се построи Божия храм „Въздвижение“.

През 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите и отнесъл в Персия всички скъпоценности, които намерил там Сред задигнатите светини бил и намерения на Голгота свещен Господен Кръст.

.

Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий и се задължил да върне пленниците и всичко, задигнато от баща му през последните 14 години.

Император Ираклий тържествено възвърнал в Йерусалим светинята – честния и животворящ Господен кръст. Християните, начело с патриарх Захарий, посрещнали Кръста с палмови клонки в ръце. Императорът в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни, на главата с царски венец, поискал сам да носи кръста. Но когато трябвало да мине през портите към Голгота, невидима сила го задържала. Всички били изумени. Не знаели защо става това. Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:

– Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!

Смутен Захарий се приближил до императора и му заявил:

– Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който Спасителят е носел на раменете си в смирение и унижение!

Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква пречка внесъл в църквата Кръста Господен за радост и утеха на целия християнски свят.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: