Пловдивската МОТОФРЕЗА

блог на един конструктор

1-ви Септември – Симеоновден

на 01.09.2012

Месец септември е седмият месец от годината според еврейското летоброене. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие. Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея.

Българите наричат празника Симоновден, Летни Симеоновден, Симеон орач, Симеон сърп. Летният Симеоновден образува близначна двойка със зимния Симеоновден (3 февруари); обредността и на двата празника е твърде сходна, защото в основата й лежи представата за преход. Двата дни, посветени на св. Симеон маркират две срещуположни точки в календара. Зимният Симеоновден обозначава прехода от зима към пролет, а летният — от лято към есен. Така те стават ориентири в земеделската дейност, сигнализиращи пролетна и есенна оран и сеитба.

Обредността на летния Симеоновден независимо от християнската си „рамка“ има изцяло аграрен характер и цели чрез чисто магически действия и забрани да осигури благоприятен изход за новите стопански дейности. Като че ли единственият по-ясно доловим християнски елемент е благославянето на семето за посев. В навечерието на празника стопаните занасят в черквата семената за посев, за да бъдат осветени. Семената се изсипват в нови, чисти чували, като в тях слагат стрък босилек, чесън, плодове, орехи, червен конец с нанизани на него червени чушки, сребърни парички. Така според народните представи ще се стимулира буйният растеж на посевите.и ще се опази реколтата от обиране. Слагат в чувалите със семена и поганска пепел – пепел от бъдника (дървото, горяло в огнището на Бъдни вечер). В семето, подготвено за първия сеитбен ден, оронват зърна от брадата на нивата. В Западна България в него поставят и червени великденски яйца.

В някои краища на страната преди засяване семената се прекарват през дупката на тесла, за да са „пълни и тежки”. Другаде, за да е едро и хубаво житото, в чувала със семето за посев слагат чесън, дренки, орехи и лешници. За да не хващат главни посевите, в семената поставят и сребърни предмети – невестински гривни, пафти от колан, пръстени.

Житната жертва, захранването на животните, осигуряването на защитата им (и здравето им) с колачета и червените конци са езически практики; „посяването“ в нивата на костите и трохите също отвежда към паганизма. Те целят омилостивяване силите на плодородието, както и закрила на орачите от християнския светец. Магическите забрани — за работа и изнасяне — са призвани да попречат на злите сили да „изнесат“ благополучието.
Гадателните обичаи също характеризират празника като преходен период, в който най-отчетливо се чертае бъдещето за новия стопански цикъл.

С този празник започва есенната оран; светецът се смята за покровител на орачите, затова го наричат Симеон орачо, Симеон стълпник, а денят му — Нова година, стопанската нова година.
В ранното утро на Симеоновден  стопанката, която трябва да е чиста (да не е в менструационен цикъл), изпича пресни пшеничени пити. С една от тях ритуално захранва воловете и биволите, с които ще се оре на нивата. На рогата на впрегатния добитък закачат малки кравайчета, запазени още от Бъдни вечер, и червени вълнени конци. После тя дава на орача нова торба, в която е сложила прясна погача, варена кокошка и баница и отваря широко портите. Стопанинът се прекръства и потегля към нивата.
В Хасковско има обичай сеячът и колата със семето да преминават между два въглена, сложени от двете страни на пътната врата. В Северозападна България пред каруцата се коли петел (за „курбан на Св. Симеон“), който заедно с питата орачите носят на нивата. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. Когато изоре първата бразда, орачът търкулва погачата по нея с пожелание „да се роди жито”. После разчупва питата на четири части, като първото парче хвърля в посока към изгрева на слънцето – на изток. Второто дава на воловете, а третото парче заравя в земята като дар за невидимия стопан – пазител на нивата, който най-често се осмисля като смок синурлия. Последното парче орачът изяжда сам. В първата изорана бразда по стар обичай се заравят и костите на варената кокошка – пак дар за стопанина на имота.
Българите наричат празника още Симеон брульо, защото обикновено на този ден започва бруленето и събирането на орехи. В Шуменско и Добричко жените почитат Стар Симеон за предпазване от змии и мишки. В редица старопланински и средногорски райони с Летен Симеоновден започва тридневен период, наричан Симеонци, Симеоновците, през който жените не работят – не предат, не влачат и не тъкат вълна, за да се предпазят овчарите и стадата им от вълци. В Родопите наричат деня Устина и го почитат за да не нападат вълци и мечки хората. В Източна България бременните невести спазват редица забрани, за да не родят симьосано дете – белязано с рани по тялото.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието.
Не се кладе огън, докато не се върне стопанинът от полето, за да се предпазят посевите от пожари.
Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата.
Известен е и обичаят п о л а з в а н е: всички в къщата следят кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие и берекат през годината.
Из някои краища на България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година. Каквото е времето в този ден, такова ще е и през януари. Ако видят, че на този ден кучето лежи свито на кълбо, казват, че зимата ще подрани и ще бъде много студена.
Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита.

 

Християнски празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С него се полага началото на църковната Нова година.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. 18-годишен постъпил в манастир. Там се отдал на пост и молитва, за да извиси духа над плътта. Подвизите му в служенето на Бога скоро се прочули надлъж и шир и за да не се поддаде на греха на славолюбието, Симеон изградил стълп – кула, и заживял на върха му.
Дълги години живял светецът на върха на своя стълп, в малката си килийка, и всички, които идвали да го видят, поучавал на закона Господен, молел се за здравето на болните и те получавали изцеление, разкривал на хората чудото на благодарността. Хората слушали Симеон в захлас и си тръгвали от стълпа изцерени от горделивостта и решени да променят живота си.
Симеон Стълпник починал в дълбока старост. Според преданията Свети Симеон Стълпник живял цели 103 години. Мощите му, положени в храм, посторен в негова чест в Антиохия, продължили да даряват изцеление.

 


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: