Пловдивската МОТОФРЕЗА

блог на един конструктор

Изграждане на тревни площи

на 31.05.2012

След като е засадена цялата предвидена растителност, се пристъпва към обработка и подготовка на терена за затревяване.Това е една градинарска дейност, която се цени доста в днешно време.

Обща характеристика на тревните площи и използване на тревни смески:

Тревни площи – за изграждането на тревни площи се използват ограничен брой треви от сем.Poaceae. Най-подходящи са тревите от групата на житните треви. Предимство при затревяване с тревна смеска е, че като цяло дейностите се извършват на достъпни цени.

Изисквания към тревите:

•    Да принадлежат към коренищно-рехавотуфестите и плътнотуфестите треви, като важно условие за получаването на равномерно плътен и устойчив на утъпкване чим;
•    Използваните треви трябва да са ниски;
•    Да имат голяма способност на братене;
•    При косене да имат бързо възобновяване;
•    Добре е да бъдат устойчиви на болести;
•    Да са екологично пластични и да се приспособяват бързо към екстремни условия;
•    Да се раззеленяват рано на пролет и да имат дългогодишен декоративен ефект;

Основни видове треви, които се използват за паркови терени:

Ливадна метлица – средно сухоустойчив вид, най-дълговечна от тревите, понася сенчести места и има бързо братене;

Червена власатка – понася частично засенчване и утъпкване, дълговечна е;

Английски райграс – светлолюбив, но понася и засенчване, издържа утъпкване, средно сухо и студоустойчив вид, бързорастящ с малка дълговечност;

Обикновена полевица – понася засенчване с голяма дълговечност, умерено сухо- и студоустойчив вид;

Овча власатка – най- подходящият компонент в смеските за площи върху бедни терени или за обекти с екстензивноподдържане;

Тревни смески: парковите тревни площи могат да се изградят от един тревен вид, като монокултура или от няколко вида. Килимите от един вид се използват, когато се иска бърз ефект, използват се и за временни тревни площи. Тези площи изискват интензивна поддръжка и не са устойчиви на заболявания. Най-подходящи видове за временните терени са Английският райграс и едногодишният сорт на Италянския райграс.

Семенните култури са по-предпочитани, защото формират по-жизнени тревни съобщества. Предимството на семенните култури е, че видовете взаимно се допълват, уползотворяват по-пълно хранителните вещества и елементи в почвата, имат по голяма екологична пластичност, благодарение на морфологичните особености на различните видове се формира един плътен тревен чим. Принципно за формирането на тревните смески се използват 2-3 вида тревни вида, но при екстремни почвени и климатични условия, и ограничена възможност за поддръжка компонентите формиращи тревната смеска се увеличават на 4-5 вида. При съставяне на тревните смески основните видове заемат 70-80℅ от масата, а допълнителните видове са 20-30℅. Тревниите заместители не трябва да надвишават 10℅.

Технология на създаване на тревните площи от тревни смески:

Подготовка на почвата: за създаване на един хубав тревен килим наклонът на терена не трябва да е по-голям от 25º и трябва да е със слънчево изложение. Най-подходящите почви са плодородните, средно песъкливо-глинести почви със слабокисела реакция на pH. Ако почвите са кисели, се подлагат на варуване. Варуване – внасяне на вар в почвата. Ако почвите са алкални, се гипсуват. Гипсуване – внасяне на гипс в почвата. Нормите за основното торене с органични торове са 5-10 т/дек. Минералните торове се внасят в зависимост от потребностите на почвата. Фосфорните и калиевите торове се внасят пролетта преди брануване, а азотните се внасят непосредствено преди посева.

Обработка на почвата: благодарение на обработката на почвата се подобрява механичният състав на коренообитаемия почвен слой. Обработката на почвата се извършва след моделирането на терена и подобряване на хранителния режим на почвата. Обработката на почвата преди затревяване се извършва в два етапа.

През първия етап се извършва основната механична обработка на целия коренообитаем почвен слой. Дълбочината на обработка на почвата зависи от това каква растителност ще бъде разположена и каква е нейната коренова система. На повечето житни треви корените достигат от 5 до 15 см. На дълбочина 50-60 см се обработват терени с тежки и непропускливи почви и подпочви. На дълбочина 30-40 см се обработват почви с тежки и леки песъкливо-глинести и глинесто-песъкливи почви и подпочви. На дълбочина 20 см се изорават градинските почви с лек механичен състав. След изораването се препоръчва почвата да престои около 20 дни, след което да се натрошат буците.

През втория етап се прави прецизна обработка на почвата – механично обработване и заравняване на повърхностния слой. Целта е да се получи ситнозърнеста структура, която дава възможност на семената да са в непосредствена близост до почвените зърна и да не изсъхват при покълване. След предпосевната подготовка също се препоръчва почвата да се остави около 10 дни да улегне.

Технология на засяване: за да бъде засяването качествено, трябва да се сее равномерно и семената да се покриват. За тази цел големите площи се разделят на ивици или квадрати. Семената се засяват ръчо с две кръстосани преминавания. Засяването трябва да става в тихо безветрено време. При ръчно засяване семената се зариват с помощта на гребла, след което се валират и уплътняват с помощта на валяци. Механизираното засяване гарантира равномерен посев и укрепва кореновата система в дълбочина. След засяването на семената е задължително да се полее обилно.

Дълбочина на засяване: дълбочината на засяване зависи от типа на почвата, от големината на семената, от енергията им на кълнене и други. При песъкливи почви дълбочината е 3 см, при свързани хумусни почви е 1,5 см, при дребни семена е 0,5-0,6 см, а семената с голяма енергия на кълнене на 2 см.

Сезони на посев:

Ранно пролетно засяване: март-май, има най-много предимства, влажността на почвата е благоприятна, предпочита се при бавнорастящи видове.

Късно пролетно засяване: май-юни, предимно за сенчести месторастения, при бързорастящи видове.

Късен летен посев: август-септември, за бавнорастящи и сухоустойчиви видове

Есенно засяване: септември-октомври, при грижливо подготвено почвено легло и температура на въздуха не по-ниска от 5ºС, за бързорастящи и студоустойчиви видове.

Технология на създаване на тревните площи от тревен чим:

Технологията на затревяване с тревен чим е почи същата като с тревни смески. Теренът се подготвя по същия начин, почвата се обработва по същия начин, но вместо да се сеят семена се поставят готови нарязани тревни чимове. При тяхното полагане трябва да се внимава да са плътно прилепени един към друг и към почвената повърхност. В противен случай корените изсъхват, а с тях изсъхва и тревата.
Затова след полагането на тревния чим, се валира с валяци, за да се уплътни, след което се полива обилно. С тревния чим се постига максимален декоративен ефект на тревния килим за много кратко време.

Други важни дейности по изгражданене на зелената площ са:

Изграждане на плочопътеки (на тревна фуга, ароматни плочопътеки): избират се материали с подходяща форма, вид, големина, съобразени със стила на заобикалящата ги среда;

Изграждане на скални цветни кътове и алпинеуми;

Създаване на аранжировки от камък;

След като една зелена площ е създадена, тя трябва да бъде поддържана, за да съществува дълго време и дълго да запази своята красота.

 


%d bloggers like this: