Пловдивската МОТОФРЕЗА

блог на един конструктор

Плоскорез

Освен за механизирано изваждане на разсад, плоскорези се използват за

Плоскорезна обработка

Особено е ефективна защитната обработка на почвата с плоскорези, на почви склонни към ерозионни процеси.

Плоскорезната обработка, наричана още безотвална, представлява извършване на дълбоката оран без обръщане на орния слой с плоскорези.

Основното й преимущество от противоерозионна гледна точка е запазването на стърнището от 70 до 95%, което намалява разрушителната сила на дъждовете и увеличава времето за попиване на водата в почвата.

Контурната обработка и обработката напречно на склона, като самостоятелно приложение са подходящи за площи с по-малък наклон – 2 – 3% и на по-устойчиви на ерозия почви, като ареалът на приложение може да се разшири в зависимост от вида на обработката – браздово-гребениста, плоскорезна и др.

При земите с по-висок ерозионен риск контурната обработка е задължително, но недостатъчно условие и се прилага съвместно с други мерки. Подходящи за изпълнение на мярката са плоскорезите.

Новото – добре  забравенo старо

В работата на Е.И. Овсински „Новата система на земеделието”, Киев 1899 г., на основата на многочислени опити на различни учени е доказано, че земята ТРЯБВА ДА СЕ ОБРАБОТВА НЕ ПО-ДЪЛБОКО ОТ 2 (ДВА) ИНЧА – 5см. (инч – равен е на 2,54 см.).

Е.И. Овсински: „… даже 4-5 инчовото оране унищожава мрежата от каналчета и с това затруднява прорастването на корените…”, „…плиткото 2-инчово разораване предизвиква бързо подобрение на почвата на значителна дълбочина…”, „знаменития Крупп със своите снаряди за военно разрушение не е нанесъл толкова вреда на човечеството, колкото е донесла една фабрика за плугове за дълбоко оране…”.

Е.И. Овсински е използвал вместо плуг конен ПЛОСКОРЕЗ и е получавал хубави реколти даже в сухите години – 1895, 96, 97, когато на изораните полета влагата е била унищожена напълно.

На „Новата система на земеделието” корените са още по-дълбоки. Археолозите са определили, че в древното царство Шумер (ХХХ век пр. н.е.) са получавали пшеница и ечемик 25-30 тона от хектар (Погледни С.Н. Крамер „Историята започва в Шумер”). Сега 5 тона се счита почти рекорд. В какво е секрета на древните шумерски хлебопроизводители?

Колкото по-просто, токова по-гениално: не е имало за какво да се обработва дълбоко почвата, ето и как се е получавало от само себе си „не по-дълбоко от 2-инча”. И за храна са трябвали само класовете: сламата е оставала на място. А колко от нея при този фантастичен добив е отивала за тор за следващата година?!

Независимо от това, че става дума за зърнени култури, секрета на високите добиви се разпространява върху целия растителен свят.

ИЗТОЧНИК: http://www.zvkedri.com


3 responses to “Плоскорез

  1. Nedqlko Dochev казва:

    На „Новата система на земеделието” корените са още по-дълбоки. Археолозите са определили, че в древното царство Шумер (ХХХ век пр. н.е.) са получавали пшеница и ечемик 25-30 тона от хектар (Погледни С.Н. Крамер “Историята започва в Шумер”). Сега 5 тона се счита почти рекорд.

    Я пак? 5 тона от декар !?!? вие акъл имате ли ?

  2. Nedqlko Dochev казва:

    p.s: 3* тона

    • Хр. казва:

      Три тона от хектар е мечтата на руснака. В русия средния добив на пшеница е около 28 квинтала на хектар.
      (1 квинтал = 100 килограма)
      Прието е в България да се говори за среден добив на пшеница около 370 кг/дка през последните години.
      (1 Хектар = 10 Декара)

      Ето какво е отчетено през последните пет години у нас:

      2008г – Средният добив на пшеница е 435 кг/дка, , като най-високи са добивите в областите Добрич (533 кг/дка), Силистра (501 кг/дка), Разград (472 кг/дка), Плевен (458 кг/дка), Сливен (456 кг/дка), Враца и Варна (449 кг/дка) и Хасково ( 437 кг/дка).

      2009г. – Средният добив на пшеница е 262 кг/дка, като най-високи са добивите в областите Добрич (305 кг/дка), Разград (309 кг/дка) и Варна (294 кг/дка).

      2010г – Средният добив на пшеница е 363 кг/дка като най-високи са добивите в областите Добрич (439 кг/дка), Разград (431 кг/дка), Русе (404 кг/дка) и Варна (412 кг/дка).

      2011г – Средният добив от пшеница е 392 кг/дка., като най-високи са добивите в областите Силистра (489 кг/дка), Добрич (472 кг/дка), Разград (465 кг/дка), Плевен (464 кг/дка). Най-висок добив регистрират зърнопроизводителите в Община Каварна – 511 кг./дка.

      2012г – Средният добив от пшеница е 404 кг/дка., като най-високи са добивите в областите Добрич(474 кг/дка), Разград (452 кг/дка), Плевен (442 кг/дка), Велико Търново (438 кг/дка), Силистра (436 кг/дка), Варна (423 кг/дка).

      За Европейския съюз статистиката е следната:

      2011г – среден добив на мека пшеница – 560 кг/дка
      2012г – среден добив на мека пшеница – 552 кг/дка
      Като само във Великобритания имат среден добив от пшеница 670 кг/дка в лоши години а през добри поддържа 764.

      В световен мащаб рекорден добив на пшеница е постигнат през 1981г. в Обединеното Кралство – от сорт Chalmers 2003 е получено 13,99 т /ха, а през 2012г. един производител в Северно Отаго, Нова Зеландия, постигна 15,048 т/ха от същия сорт пшеница.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: